31 дни от суверенната република на Северозапада

31 дни от суверенната република на Северозапада Докато викахме за и против референдума на каталунците за независимост и си правехме шеги с цялата ситуация, изведнъж нещата прихванаха нов обрат - българският (див) Северозапад заговори за отцепване в името на повече демокрация и борба с корупцията, прояла България. Че Видин, Враца и Монтана са най-бедните области в България, а местният феодализъм и корупцията са си хванали дълбок корен си се знае. И действително кардинално трябва да се действа, за да се решат тези проблеми. Съмнително е дали това е начинът, но да видим. Основният план на северозападните сепаратисти е да се отцепят първо от България, а после да предложат на Румъния да ги анексира. Ето че румънският модел с борба с корупцията имал някой неочаквани предимства - части от съседни държави искат да се присъединят към теб, че магически да попият от цялата хубост, дето се е получила. Не, че не обичаме този китен регион пълен с толкова много емоции и митология, дори напротив (човек не е живял, ако няма поне едно напиване в Монтана), но защо да не оставим да пробват хората. Междувременно останалата част от страната ще си вземе пуканки и ще се приготви за едно незабравимо шоу, надявайки се, че румънците най-сетне ще прокарат магистрала до София като знак на добра воля. Та да ги оставим да пробват. Така и така на ракията, която я правят в тоя регион й викат вече "влашка", стъпката към единна държава ще е малка... И решава Северозападът да се отцепва. Ден 1. Обявява се отцепването от България и обявяването на суверенна държава. Собственият език вече си съществува с цялата си лексикална пъстрота, местният специфичен лют нрав - също. По улиците настава празник - ядене, пиене, музика (вносна от Сърбия) и бой. Както си требе! Ден 4. Докато мине махмурлукът след празнуването на независимостта, се уреждат и правилата за избиране на Велико Народно събрание, което да се оправя с всички досадни и скучни неща, които трябва да се оправят покрай новата държава. Има леки сбивания, докато накрая не се стигне до разбирателството, че и от трите области ще има сравнително по равно делегати. Изясняват се нещата и хората гласуват. Ден 5. Избрани са всички местни феодали плюс няколко обикновени хорица, на които обаче (ако си изиграят правилно картите) им предстои да станат и те богаташи и шефчета. Започва черпявка от победителите. Ден 8 (към обяд). Народното събрание се събира да заседава. Първо решение - Първият въпрос, който трябва да се реши, е каква ще е новата държава? Република или монархия? Местните бабаити са изкушени от мисълта да получат истински аристократични титли, само да не са графски, че "он пустиняк Графа за нищо не става". Предлага се титлата да се казва именно "пусиняк" - звучи гордо и "нашенско си". Пък нека после някой казва, че Северозапада нямал аристократичност и стил. Предложението обаче отпада, когато се стига до това, че все някой трябва да е цар, а при толкова много желаещи, дебатът ще стане твърде "разгорещен". Ден 9. Минава се към опцията за република. Обикновена република обаче се вижда, че не сработва по тия земи. За сметка на това голяма част от хората и без това си живеят все още "по байтошово време", а по мазетата в не една и две къщи от региона продължават да висят портрети на Сталин и Тодор Живков. А и в населението си я има я има твърдата вяра, че държавата не просто може, но и трябва да отговаря за всичко. Затова има и голяма вероятност новата държава да приеме формата на Народна република от бившия соц тип - уж комунистическа, ама не съвсем. Местните феодали няма да стават истински благородници, но най-вероятно напълно ще са доволни да ги преквалифицират в партийни секретари. Разликата между двете и без това не е голяма, само няколко весели лозунга върху табели в повече. Парите никой няма да им ги пипа, просто сега ще им казват, че са държавни. Ден 10. Следващият важен момент е изборът на столица. И тук мелето е гарантирано. Монтанци, врачани и видинчани спорят оживено и силово за това чий град трябва да бъде главен. Няколко от делегатите са прегледани от лекар, но след 1-2 шева ги пускат да продължат с народното дело. Ден 11. След като "дебатиращите" се уморяват от споровете, някой по-консенсусно настроен може да предложи Мездра за столица на новата република. Така или иначе дотам водят всички влакове и пътища. Ще има малко мрънкане, но след като вече един път Северозападното Народно събрание се е напило и се е сбило, нещата поомекват и може да се стигне до що годе единно решение на въпроса. За да се преглътне по-лесно решението, се предлага държавата да стане федерация с три отделни кантона, обединени под общата столица, която като цяло да не решава кой знае колко. Решението се отзнаменува с национален празник, ядене, пиене и още бой на корем. Ден 15. Избира се името на новата държава. Делегатите тук се измъкват леко. Името ще се реши на референдум с отворен въпрос - което предложение събере най-много гласове, то ще е. Вярно, така новоотцепената република рискува да получи някое твърде звънко име, но нали борбата е за демокрация. Власт за народа! Пък каквото да става... Ден 20. Маждрамуняк - това звучи гордо! Ден 25. Конституцията е завършена вече и депутатите я предлагат за гласуване чрез нов референдум. Самият текст за по-лесно е копиран 1:1 от румънския основен закон. Така и така към Румъния ще се влее новата държава, по-добре е да се свиква с тамошните правила. А и на кого му се занимава да пише толкова глупости... Ден 26. Конституцията е приета с огромно мнозинство. Обявяват се три дни национален празник. На четвъртия ще се праща нота към румънското правителство да анексира новата държава. Ден 30. Румънците се правят, че не са получили нотата. Видели били първия месец на новата република и въобще не са сигурни дали искат да разширяват територията си на юг. Опасно било и щяло да им развали всичкия ред. И, мерси, и те си имали влашка ракия. Ден 31. Пие се от мъка по неосъществената мечта. България поне винаги е готова да приеме Северозапада обратно. Може да местните да са ръбати хора, но без тях пада толкова много от чара на цялата страна...

 източник: /uniconbg.com
loading...

Коментари