Роди се в една сламена ниска кошара, в която миришеше на тор, сено и овча вълна Майката Мария е била в родилните си мъки, а Йосиф и овчарите - в будуване

Веднъж, в дивите ми репортерски години, реших да направя репортаж за една овча кошара в планината. Планът беше да престоя 24 часа на място и после да опиша видяното. Беше един лют февруари с корав сняг и никакво облаче, с което да се завие земята. Докараха ме с джипа на стопанството при едно семейство в Клисурските гори. Вечерях с мъжа и жената и се приготвих да записвам истории до печката. А те не се спряха. Нито по време на вечерята, нито през нощта. Редуваха се да излизат през половин час при овцете. Защото беше започнало "ягненето". Агнетата се раждаха едно след друго. Падаха направо на торния под на кошарата - мокри, лигави, кървави и безпомощни. Насред стадото. Мъжът или жената носеха чиста слама и обърсваха новороденото, за да го подсушат. После, все едно го монтираха за майката - тикаха го под нея - да се закачи с уста за вимето й. А тя извръщаше глава и започваше да го ближе. Тези хора се прибираха за малко да се стоплят на печката и после пак отиваха да проверяват. Това продължи през цялата нощ. Акуширане, после малко сън - като върху тръни. После будилникът им звънеше, че е минал час и те пак излизаха от стаичката при стадото. Аз се предадох още в 3часа. Заспах легнал като пиянде на масата и само чувах, като от отвъдното, дрънченето на часовника и техния говор. Докато на сутринта не дойде зетят с жена си да ги смени. Младите и старите се събраха до печката . И докато кафето се надигаше в джезвето, възрастният ми показа какво чудо се беше нароило през нощта. Над 50 агнета бозаеха под майките си или се учеха да стоят прави. Така се роди един от най-красивите ми репортажи. Казваше се "Сън на пресекулки". Роди се в една сламена ниска кошара, в която миришеше на тор, сено и овча вълна. Повече не видях тези хора. Но нито те забравиха странния репортер (защото от време на време познати ми пращат поздрави), нито аз тях. Споменавам ги пак, защото в нощта на Рождество, която ни предстои, ще чакаме символично да се роди Спасителят. А той се е появил от майка си Мария в една такава кошара. Миришело е и там на тор, овча вълна и сено. А не на Армани, на топли баници или клинични дезинфектанти. Родил се е като агне. Сред агнета и магарета. И освен загадъчните Влъхви, в онази кошара е имало и обикновени пастири. Родил се е Младенецът сред родени агнета. И е умрял невинен после - като невинно агне, принесено в жертва. Довечера е Бъдна вечер. Сиреч Будна вечер. Идва от будуване, а не от "бъдеще" - макар точно тази нощ да е обещание за бъдеще. Това да знаете! Майката Мария е била в родилните си мъки, а Йосиф и овчарите - в будуване. Тази нощ е сладко очакване преди празник, но не е празник. Тя е и скрито напрежение- дали всичко ще е наред и дали раждането на Спасителя ще се състои. Никой не преяжда, нито се опива, докато акушира. А ние всички сме акушери и акушерки на доброто тази нощ. Като онези мои незабравими овчари от планината. Бъдете благословени! И да получите наградата си за добрините, които правите! автор Николай Илчевски
loading...
loading...

Коментари